МОМА АНГЕЛИНА

Я си имам в наше село мома Ангелина

и по нея вече тичам до цяла година.

Она мене много сака - ище да ме вземе.

Сал' едно е много лошо - че бега от мене!

Една вечер я пречеках доле край дерето

и й рекох жаловито с болка на сърцето:

- Ангелинке, душо моя, я те тебе сакам!

- Айде, моме тая вечер да не я протакам.

Я не мога тая вечер, страх ме е от Бако!

Че те чекам утре вечер, доле у сливако.

Я не мога тая вечер, страх ме е от Бако!

Че те чекам утре вечер, доле у сливако.

Ка отидох до сливако, там, до них, до плето

нещо шава я си рекох - ето ми момето.

И се хвърлих с вуча сила и прескочих плето,

вук със яре како бега, така я с момето!

Ка отидох у селото, доле край фенеро,

я си рекох да погледна мой'та Ангелина.

Ка' погледнах - що да видя, вместо Ангелина

по погрешка съм уловил баба Йокарина.