ЕДНА БЕШЕ ВЕЛА

1.Eдна беше Вела мома у селото, една беше Вела, мома на орото

Като беа рекли Вела, та па Вела, за нея доождат чак от десет села/2

2.Йожени се Вела, добре заживея, свекър и свекърва, треперат за нея

Не дават за Вела лошо да се каже, свекървата заран, лебо с мед и маже/2

3.Пустата му Вела много мързелива, много мързелива, па и заядлива

Сутрин се разправя със свекър и свекърва, вечер па се кара с девер и етърва/2

4.Свекър и свекърва люто кълнат Вела, оти ги попари като с вода врела

Още не минала прага на вратата, със всички се кара, грех и на душата

Още не минала прага на вратата, сака да се дели, грех и на душата.

5.Ала наша Вела клетва я не стига, клетва я не стига, око не и мига

С добрата свекърва като се заяде, дор не я умори, мира не и даде/2