РЕВНОСТ

Христо Косашки:

Кога ще ми кажеш вълшебните думи, дали само мене, само мене обичаш?

Отново ли мислиш, когато заспиваш, в съня си към мене, към мене ли тичаш?

Поли Паскова:

Как да ти кажа какво си за мене? Щом пак си заключил вратата!

Захвърлил си ключа и аз на колене безсилна мълча, мълча в тъмнината!

Припев:

Защо ме изгаряш с очите зелени? Очи като въглени живи!

Защо ме погубваш със думи неверни? Думи до сълзи горчиви!

Недей ме изгаряй, недей ме погубвай, защото на въглен ще стана!

По въглен ще стъпвам! До въглен ще лягам! Ще те горя като рана!

Христо Косашки:

Защо не ми кажеш какво съм за тебе, мълчиш, с друг излизаш, излизаш, навярно?!

Друг май целуваш със устни коварни, по друг ти въздишаш, въздишаш потайно?!

Поли Паскова:

Как да ти кажа какво си за мене, щом бягаш и криеш се в мрака?

Животът ми стана чакалня студена, в която все още, все още те чакам!