МОМА КАЛИНА




1.Мама Калина причаква, причаква и се ядосва :

Не вземай Стоян бедняка, ще ходиш гладна и боса.

Стоян е хубав и харен, но без спестена парица,

виж, Георги трупа имане -ще ходиш като царица.


2.Калина мома едничка, помръкна в болка и грижа,

нали си майка обича, как и без либе ще диша ?

В сълзи сърце си удави, в къщи се мома затвори,

мило си либе остави, хатър на майка да стори.


3.Че ми се мома залиня, от платно бяла по-бяла,

дума не думва Калина, ни жива, нито умряла.

Месец на легло измина, мама Калина прегръща,

ако съм, дъще, причина, думите аз си отвръщам.


4.Думите, дъще, са плява, вятър ги бързо отвява,

вземи ми, боже, душата, че аз разбих им сърцата.

Слънце за мене не грее, чедото ми щом се изпива,

със бедност нека живее, но с обич да е щастлива.